Домът на Александра, преди 3 години

by **Alexandra James** Нед Юни 24, 2012 4:25 pm

Чуваха се забързаните стъпки на Александра от горния етаж, като се преместиха по стълбите и след това утихнаха, когато Алекс стъпи на пода на първия етаж, приглушени от мекия килим, който майка 'и беше избрала, за да може да не се драска дървения под от токчетата на дъщеря 'и. И дори и да я нямаше близо десет години, никой не смееше да прави какъвто и да е ремонт в къщата, защото така бе идеално. Къщата не бе нито във викториански стил, нито прекалено модерна. Обикновена къща на два етажа с повечко стаи, която обаче според Александра нямаше много дълго да съществува. Не и с начина на живот на баща 'и. Той напълно се бе променил след смъртта на майка 'и и то не към нещо добро. Бе започнал да харчи спестените от нея парите за проститутки, да пие още от шест часа сутринта по няколко чаши алкохол и когато нещо не му харесаше, Алекса беше тази, която патеше и ядеше кавгата. Не 'и бе посягал, но и за това имаше време, Алекса знаеше. Само чакаше с нетърпение да навърши 18 и да се махне от тук. За жалост обаче трябваше да го търпи още цели три години, а не знаеше дали ще издържи толкова.
Огледа внимателно всекидневната и се ослуша, за да види дали баща 'и се бе прибрал. Бе чула шумове от долния етаж, докато все още беше в стаята си. Но се съмняваше да е пияницата. По това време на нощта той беше в другия край на града и се наслаждаваше на сервитьорката в любимия си бар. Прекрасен начин на живот.
Когато Алекса не чу нищо се завъртя на пети, за да може отново да се качи в стаята си и да продължи със заниманието си да си нарисува на ноктите си, защото в момента бяха само бели. Но точно в този момент някой застана пред пътя 'и и тя се бутна в някой.
Отдръпна се бързо назад и погледна към неканения гост.
- Виктор? - Погледна го учудено. - Какво правиш тук?
Като изключим факта, че беше близо единадесет и половина часа вечерта и, че Александра изобщо не го бе канила, ами той сам е влязъл в къщата 'и, тя вече му бе казала да не я доближава след като посини лявата 'и буза. Александра знаеше още от самото начало, че не трябва да застава пред него и гаджето му по - рано през деня, но той беше готов да я удари, а Алекса не толерираше мъжете да ударят жените, независимо дали си го заслужават или не. Можеха да се разберат като нормални хора, с разговор и може би малко виканици, но не и побой. Не и докато Александра беше при тях. Може би Лили не трябваше да му изневерява и да казва на родителите му, че той е пласьор, но да я удря не беше правилно. Изобщо. И когато Алекс застана между него и Лили, за да го спре, той не спря и я удари, макар и да бе видял, че пред него вече не беше Лидия.
- Мисля, че много добре знаеш.
- А аз мисля, че е време да си вървиш - рече му Александра и скръсти ръце пред гърдите си.
Виктор от край време я плашеше и я караше да настръхва от страх само от един негов поглед с тези тъмни очи. Но никога не го показваше и винаги се е държала хладнокръвно около него. Както и сега. Гледаше го най - спокойно, като се надяваше той да усети, че се натрапва, да се обърне към врата и да си тръгне. Но вместо това той направи крачка към нея.
В този момент някой доста настойчиво започна да звъни на звънеца. Лекса продължи да гледа към тъмните му очи, напълно вцепенена от някакво странно чувство, че той щеше да 'и направи нещо. Защото беше известен с това и Алекса го бе изпитала днес. Но след няколко секунди отклони поглед към вратата до тях. Мина покрай Виктор, като се наложи да го бутне с рамото, за да мине и отиде до вратата.
- Елена? - Първоначално я погледна изненадана, но след това погледът 'и се промени и сякаш казваше ''Благодаря ти, че дойде''.
Отвори по - широко вратата, за да може приятелката 'и да влезе. И се обърна към Виктор, който стоеше на същото място като преди, но този път обърнал се към двете момичета.

by **Елена Гилбърт** Нед Юни 24, 2012 4:54 pm

Беше късно. Часовниковите стрелки отброяваха секунда по секунда, а натрапчивия им звук се набиваше в главата ми, взел преимущество над царящата тишина в стаята. Тялото ми седеше отпуснато върху леглото, а погледа ми шареше по тавана, сякаш очаквах да видя нещо, но картината не се променяше и белият цвят оставаше все същия. Чу се тежката ми въздишка, която се откъсна от гърдите ми. След миг тялото ми се изправи до седнало положение и останах така няколко секунди, обмисляйки възможността да се измъкна от вкъщи както правех обикновено. Все пак кой родител би пуснал петнадесет годишната си дъщеря навън по това време?
Изправих се на крака, след което събух пухените домашни чехли, които носех и ги оставих до леглото си. Босите ми крака се движеха безшумно по кафеникавия теракот. Щом отворих вратата на стаята си и излязох, бързо се втурнах надолу по стълбите, внимавайки да не вдигам шум. Достигайки го входната врата, погледа ми зашари наоколо, оглеждайки се за неочакваната поява на някого. Но това не се случи. Родителите ми спяха и имах възможността да изляза навън. Нахлузих черните ниски обувки, които бяха пред вратата и излязох, заключвайки след себе си. Разбира се, когато се приберях щях да мина по съвсем различен път. Често използвах оставената стълба след скорошния ремонт на къщата, която ми помагаше да се изкача до стаята си и да се върна незабележимо.
Изминаха около десет минути, в които вървях бързо по улиците на града, отивайки в дома на най-добрата си приятелка - Александра. Имах я за своя сестра.
Пръстът ми натисна звънеца и не след дълго вратата се отвори. Веднага забелязах странния й поглед, а миг по-късно разбрах и причината за него. Виктор отново бе дошъл, за да я притеснява. Пристъпих прага на къщата, вървейки уверено, а погледа ми излъчваше решителност и хладнокръвие.
- Алекс.
Обърнах се към нея и я прегърнах както винаги правех, когато се видехме.
- Не се страхувай, тук съм.
Прошепнах едва, а след това се отдалечих от нея. Направих няколко крачки напред и се приближих към момчето.
- Виктор .. - започнах аз, а погледа ми се плъзна по цялото му тяло, започвайки от долу и приковавайки се в катранено-черните му очи. - Бих казала, че се радвам да те видя, но това би било голяма, тлъста лъжа.
Погледът ми придоби безизразност и презрение. Скръстих ръце пред гърдите си и повдигнах вежди, подканяйки го да си тръгне.

by **Alexandra James** Вто Юни 26, 2012 9:07 am

За един момент Александра си помисли, че няма никакъв смисъл да кара Виктор да си отиде, защото очевидно той нямаше да го направи, каквото и да стане. Начина, по който в момента гледаше двете момичета и едвам забележимата подмолна усмивка, изписана на лицето му подсказваше на Алекс, че си е наумил нещо и няма да спре, докато не го направи. А по леката искрица в очите му, която Лекса забеляза съвсем неволна и изтръпна от нея, 'и подсказа, че това, което е намислил няма да свърши никак добре. За никой от тях. Лекси го познаваше много добре и само с един поглед можеше да разбере какво бе намислил и именно това бе причината тези черни очи да я плашат толкова много. Защото не виждаше нищо добро в тях, а само мрак, ярост и тъмни помисли. Виктор се бе променил. Много. Преди години, когато бяха малки, с Виктор постоянно играеха на криеница в къщите, катереха се по дървета, правеха бели и всичко, което е нормално за малки дечица. Но две години след смъртта на майката на Лекса той започна да се променя. Започна да се отчуждава от Алекса и брюнетката си помисли, че вината е нейна, защото постоянно плачеше за майка си и нямаше време да си играе с него. Но когато порасна разбра, че вината не бе нейна, а на ''приятелите'' му, които го подтикваха към наркотиците, алкохола и ужасните неща в живота, от които майка му и баща му толкова много се опитваха да го предпазят. И когато родителите му разбрали, че е станал пласьор и всичко, което те не са искали той да бъде направо побесняха, започнаха да му викат, да му се карат, обискираха стаята му и виковете им се чуваха дори и в къщата на Александра, която се опитваше да ги заглуша, пускайки музика на уредбата, увеличавайки я до максимума. Именно за това Виктор бе готов да удари Лилия, че дори и да я пребие от бой, докато всъщност тя му мислеше доброто и се опитваше да го предпази, но той така и не го осъзна. И се ядоса още повече, когато Александра застана на пътя му и вместо Лили, той удари нея и Алекс предполагаше, че ще последва още един по нея, задето му бе попречила, но няколко свидетеля, от цялото училище, бързо казаха на директора и той повика всички при него. Александра седеше в кабинета на директора с лед в ръката си, поставен на посинената 'и буза. Лилия не смееше да каже нищо на директорката в компанията на Виктор, а той не спираше да вика на директора, както и той на него. И преди да се усетят всички, Виктор бе изключен от училището. И сега, към дванадесет часа, се намираше в къщата 'и без никаква покана от нейна страна.
- Нямам време и за теб, Елена. - чу се дрезгавия глас на Виктор. - Тук съм, за да поговоря с Александра.
Тя затвори вратата и пристъпи към тях, заставайки до Елена.
- Да, но аз не искам да говорим. Това, което искам е да напуснеш къщата ми. И то веднага. - говореше уверено и съвсем сериозно.
Той я погледна кръвнишки и се доближи към двете момичета, обръщайки се към Александра.
- Не трябваше да защитаваш Лилия, Алекс.
Мириса на алкохол веднага се разнесе във въздуха и Алекса се намръщи.
- Виктор, пил ли си? - попита Александра.
- Да, и какво? Изключиха ме, наще ме изгониха от вкъщи като мръсно куче, Лилия скъса с мен и приятелите ми ме забравиха, защото се разчу бързо из града, че продавам наркотици и така застрашавам бизнеса им. И за всичко това си виновна ти!
- Какво? - възмути се Алекс. - Аз ли съм виновна за това, че вече не приличаш на нищо?! Погледни се, Виктор!
- Ти си виновна, малка кучко. Ти застана между мен и Лилия, когато изобщо не те засягаше и вместо нея ударих теб! Ти си казала на директора! Вината е изцяло твоя!
Виктор направи още една крачка и застана пред нея, а Александра се опита да го бутне.
- Виктор, мисля, че е време да си ходиш, ако ли не ще се обадя на полицията.

by Sponsored content

Домът на Александра, преди 3 години

Домът на Александра, преди 3 години

Re: Домът на Александра, преди 3 години

Re: Домът на Александра, преди 3 години

Re: Домът на Александра, преди 3 години