Its Lennie here

by -Lennie Нед Яну 13, 2013 3:05 pm

1. Име;Ленор Питърс/ Лени
2. Години;16
3; Професия; ученичка
4; Към коя група искате да принадлежите; гимназистка
5.Характер. Външен вид. История.
-Когато те погледна-започна бавно той- аз виждам една порцеланова усмивка, почти истинска. Румени бузи, като на малко момиченце, изживяващо първата си любов.Но ти не се усмихваш, нали? Не и наистина.
-Как ти хрумна това- засмя се тихо тя
-В очите ти има много болка. Много омраза. Сини и студени, с една тиха искра щастие и надежда скрита вътре в тях. А на пръв поглед греят, блестят.
- Но аз съм щастлива. Наистина. В този момент, тук...-Ленор присви очи леко, а гъстите й черни мигли натежаха над тях- Защо всички трябва да са тъжни?
-Защото животът не е приказка. И ти го знаеш.
-Но аз съм силно момиче-отметна кичур огнено червена коса
-Така е. Моята силна, своенравна, инатлива Лени. Винаги си приемала всяко предизвикателство, сякаш за теб няма страх. Но никой човек не е безстрашен
-Не се страхувам.
-Хм. Да, ти наистина си моята Лени...-в този миг той се обърна
-Те идват!
-Да. А сега трябва да бягаш
-Но аз не мога да те оставя!-присви отново очи, сякаш за да скрие сълзите. луничките й проблясваха на слабото слънце, а устните й в миг изгубиха плътния си червен цвят
-Лени. Бягай!
-Обещай ми, че ще се грижиш за себе си, братче! Обещай ми..
Той я погледна от глава до пети.
Слаба, висока 1,57м, с бледа кожа и румени бузи, изпъкващи на фона й. Лицето й бе обсипано с лунички. Устните й бяха алени, плътни. Тя ги изви в тънка усмивка, пълна с тъга. Чупливата й червена коса се разстилаше по раменете й и закриваше татуса на гърба й. Малка птичка, това което тя желаеше, да полети. Очите й бяха ледено сини, но изпълнени с топлина, сякаш.
Тя захапа устната си. Винаги правеше така, когато размишляваше или беше нервна. С това прикриваше болката. А беше такъв добър, жизнерадостен човек. Готова на всичко, за всички. Живееща за адреналина, за деня, тя обичаше просто да се наслаждава на всяка капка живот.
В този момент чу изстрел, после още един. Знаеше, че брат й нямаше да се върне.При което тя побягна. Пазачите я настигаха, но тя просто искаше да избяга от това място. Тя нямаше родители. Не знаеше кои са, не знаеше къде са. Единственото, което имаше беше по-малкият и брат Джей. И не искаше да го остави. Но сега побягна. Колкото бързо можеше. Беше израстнала в сиропиталище в северната част на Франция, избягала й изградила нов живот на 15. Но за тях двамата не беше толкова лесно. Миналото ги следваше, Джей се намеси наркотици. Навлякоха си много проблеми.Ленор стигна до гарата, хвана първия влак и замина към нищото. Не я интересуваше къде отива. Просто искаше да е далеч от тук, от това. Да бъде щастлива. И щеше да го постигне.
8. Лик; Лена [leeninek]