Блис Бонет

by **Bliss Bonet** Нед Юни 24, 2012 10:50 am

1. Име: Блис Бонет

2. Години: 17

3; Професия: ---

4; Към коя група искате да принадлежите: Гимназистка

5; Личност:
Общи чери на характера: Обича да е независима. Нищо и никой да не й налага правила, понеже и сама се е опитвала да спазва свои, но не се получава. Никога не е имала модел на поддръжание. Тя сама е била такава за себе си. За съжаление до тук бяхме с яснотата, понеже това е единствената черта в характера й, която бихме могли да опишем точно. Тя е непостоянна. Всичко и омръзва много бързо, точно както малките деца искат да пипнат една играчка, а след това я захвърлят. Винаги мени мнението си за всичко и според нея винаги може да се измисли нещо по-добро. В зависимост от настроението й, държанието й е различно. Понякога манипулира хората, друг път е щедра. Нека просто кажем, че Блис е един широко скроен човек.

За нея любовта е нещо, за което няма смисъл да губи времето си. Тя не вярва в любовта, след като е била наранена няколко пъти, а в същото време си е мислила, че мъжът се опитва да я предпази. И така идеята само да се опита да чувства я плаши. Тя не вярва на мъжете с изключение на брат си. Всеки друг може да й бъде най-много приятел. От друга страна може да си поиграе на кучка. Може да спи с някого и след това той да не я види никога отново. И след като казахме "да не я види отново" имахме предвид, че момичето обича да пътува и може да отиде на другият край на света. И да, може би не е много голяма, за да не вярва в любовта и да бъде такава, но именно това е плашештото, че е научила тези уроци и е толкова млада, а какво остава за след години. Но надеждата умира последна и може би Блис има, макар и дълбоко в себе си.

6; Външен вид:
Очи: Очите на Блис не се различават от тези на останалите. Те са с бадемова форма, леко наклонени към носа. На цвят са синкаво-зелени, а миглите й са кадър по-тъмни и дълги. Близо до ириса си, момичето има съвсем мънички петънца, почти не се забелязват с просто око. Веждите й са тънки, винаги във форма.
Коса: Както косата и на нейната майка, косата на Блис е в руса на цвят и естествено вълниста. Дължината й достига до плешката. Понякога я връзва на конска опашка или я прави на кок (макар, че ако види момиче, което също е на кок, казва че това е за 40 г. лелички). Мрази да й пада в очите.
Общ вид: Блис се превърна в красива жена. Тя е висока и стройна, и всичките й извивки са на правилните места. Кожата й е гладка и мека с блед тен. Всеки може да забележе, че нейните движения са добре обмислени или поне така изглежда. Сякаш й е отнело много време, за да направи дори и крачка, а всъщност дори не мисли, когато прави нещо. Понякога нейните очи биха могли да изглеждат студени или дори да покажат липса на каквато и да е емоция. Такава си е тя. Не може да се каже, че е със студено сърце, но просто не може да показва емоциите си. Много рядко се случва и то само пред хора, на които разчита. Чертите на лицето й са много елегантни и нежни. Малък нос и идеално уформени устни (според нея може да се опише като кукла в някои случаи). Бузите й са покрити с лунички. Понякога не се забелязват, понеже ги прикрива,но ако постои повече на слънце, започват да се виждат.
Стил на обличане: Елегантност е думата, сред многото неща, с които Блис може да се опише. Обича да носи елегантни дълги рокли. Дори понякога у тях е с такива. Ако пожелае обаче може да првлече внимание на някое парти с къса рокля. Рядко можеш да я видиш в удобен панталон. В дънки също влиза рядко, но понякога просто иска да се види и така. През лятото обича много да носи къси панталонки и тениска, както и останалите. Каквото и да сложи, всичко й стои добре.

7; История: Блис беше застанала пред огледалото. Беше ядосана заради случилото се. Все пак родителите й бяха мъртви, а тя само на дванадесет.
-Мисля, че ще е по-добре да заминеш. -Каза Филип. Той й беше най-близкият. Момичето нямаше никого другиго, освен брат си. Тя дишаше тежко, понеже усещаше как ще се разплаче, но тя мразеше да плаче пред хора. "Вдишай, издишай. И отново... и отново". И само това си повтаряше момиченцето. Филип я погледна и я прегърна много силно, за да се опита да я успокои, но това я накара да се разплаче.
-Не дръж на това, да си толкова силна, Блис. Според мен ти си. -Каза той, а Блис избърса с ръце потеклите й сълзи. След това блъсна брат си назад и се качи горе в стаята си. Затръшна вратата зад гърба си и легна на леглото, като прегърна възглавницата. Усети аромата на косата си по нея, което й напомняше, че майка й ползва същият парфюм.
Половин час по-късно Блис се намираше отново пред огледалото и прекара ръка през косата си. Филип я забеляза и отиде до антрето при нея.
-Къде отиваш? -Момчето я хвана за рамото, но тя му махна ръката и му хвърли само един злобен поглед. -Писна ми вече от номерата ти! Ще те следя! -Повиши тон той и след това я пусна. Вървейки по улицата, момичето осъзнаваше, че иска да направи някоя интрига или да забърка нещо, което да й помогне да забрави, че няма родители. И в главата й изникна нещо, което беше забелязала отдавна, но просто защото можеше да си го държи за себе си, не го каза на другите. И да, тръгна към бараката на Роналд или накратко Рон. Влезе с гръм и трясък, така че всички да я забележат.
-Искам да поговорим. -Каза тя твърдо, а погледът й беше студен. Роналд само се засмя и продължи да говори с приятелите си, без да обръща внимание на момичето.
-Не съм те питала "Може ли", а казах твърдо "Искам"! -Изкрещя Блис в лицето му. Няколко негови приятеля се засмяха и го побутнаха да отива. Рон излезе, следван от момичето. Тя кръстоса ръце. Той се огледа, сякаш му е безразлично за какво го е извикала тя.
-Спри да изпитваш омраза. Виждам я. Как ревнуваш, че приятелите ти имат гаджета, а ти не! -Блис улови страха в очите му. Беше уплашен може би, че е спипан.
-Какво искаш да направя, за да си мълчиш? -Попита той, като продължаваше да гледа уплашен. Момичето се усмихна.
-Абсолютно нищо. Просто внимавай. И аз мога да ти помогна, да се справиш. По-късно ще говорим. -След това се обърна и тръгна към гората. Там се намираха наркоманите, както и момчето, което харесва. Блис беше толкова развълнувана, че ще говори с него. Почти не знаеше какво да каже. Знаеше само нещо, което той не би споделил на никого, но тя познаваше семейството му и знаеше всичко за него. Когато го видя от далеч сърцето й започна да тупти по-силно.
-Джоунс, ела! -Викна тя. Беше застанала на такова разстояние, че да не може да я познае, но и да я чуе. И така Дейвид Джоунс тръгна към нея. Когато вече можеше да види кой го е извикал искаше да спре и да се върне. Та това е момичето, което познаваше от скоро. Може би месец. До колкото помнеше... Но не. Тя го познаваше от година, макар и да знаеше, че той я е забравил. Нали беше бройкаджия... Мислеше само как да използва момичето.
-Какво искаш? -Попита и направи същите чупки, които бе направил Роналд. Главно защото бях от един дол дренки. Блис завъртя очи.
-Знам за майка ти. И те съжалявам. -Тя се опита да направи възможно най-милата физиономия, сякаш току-що е разбрала.
-Какво за майка ми? -Попита Дейвид, мислейки си, че нещо по-лошо се е случило с родителите му.
-Оу, не се прави, че не знаеш! Просто го криеш! Тя е пияница. -Блис повдигна вежди и погледна леко подигравателно, за му стане неудобно и се получи. Той заби поглед в земята.
-Не се тревожи. Няма да кажа. Само, че искам да те попитам нещо. Само ми кажи час. -Джоунс леко се успокои.
-Единадесет вечерта на гарата. -Блис кимна и тръгна към къщата на най-добрата си приятелка.
-Хубаво. Утре в единадесет.
Беше минало известно време, докато момичето стигне до къщата на Сесилия. Блис почука на вратата и приятелката й отвори.
-Как си? -Попита Лия и прегърна Блис.
-Не ми напомняй. Дойдох само да те питам нещо. -Сесилия кимна и вкара Блис в стаята си. Момичетата седнаха на леглото, като си личеше, че Лия ще изслуша внимателно момичето. Блис се загледа в една точка и й беше малко неудобно...
-Ами... Трябва ми номера на Джоунс. -Без проблем Сиси й даде номера без проблем.
Вечерта тя се обади на Рон, за да му каже, че ще се чакат на другия ден в единадесет на гарата. Коварна усмивка се появи на лицето й. Колко ли ядосани може да са, когато разберат, че са преметнати... Когато Филип влезе в стаята й, момичето се усмихна.
-Съгласна съм, Филип. Искам да се махна от тук. Дори мисля, че знам къде искам да отида... Розууд.

8. Лик: Freya Mavor

by **Aria Montgomery.** Нед Юни 24, 2012 11:47 am

Одобрена си, добре дошла.

Блис Бонет

Блис Бонет

Re: Блис Бонет