Стълбите до плажа

by **Sam Hastings** Вто Юни 26, 2012 1:39 pm

Денят беше слънчев и доста горещ.Слънчевите лъчи бяха толкова упорити,че дори успяха да проникнат през завесите на прозорците и да "нападнат" очите на спящия младеж,който така усърдно бе сритал завивката си на пода и бе прегърнал една възглавница като лежеше по корем.Парливите лъчи най-нахално се спуснаха по голия гръб на русокосото момче.
-Гххх...-чу се измърморване и след секунди тялото му се размърда.Присви очи и се опита да прогледне,но слънцето го заслепяваше.И все пак пъстрите му очи заблестяха и мъжът се изправи,почеса се по врата и се отправи към банята за да наплиска лицето си с вода.Да,това бе един от онези горещи дни,в които просто ти се искаше да се намираш на Северния полюс или пък...да си вид риба и да си постоянно във водата!
Струйките на стичащата се вода от душа заплискаха по плочките на банята и започнаха да обливат голото тяло на Сам.Водата беше приятна,но и леко студена.Все пак трябваше да се събуди.След минути г-б Хейстнгс се намираше в спалнята си,с кърпа около кръста и точно,в момента,в който щеше да облече тениската си телефонът му извибрира.
"Идвай на плажа,загубеняко!"-да,това бе най-добрият приятел на Сам.Честно,понякога другите се чудеха как можеше Сам да е най-добър приятел с въпросния мъж.Но беше факт.
Сам захвърли телефона на леглото и отвори вратите на гардероба си.Взе едни шорти,които играеха ролята на бански,отиде в кухнята,изконсумира нужната доза протеини и отново се вмъкна в стаята си.Облече една тениска,взе ключовете от мотора си и изхвърча навън.
"Трябваше да уча за изпита..."-помисли си Сам,но след като си представи картинката на полу голи момичета на плажа веднага се качи на мотора си и отпраши.
След минути се намираше на стълбите,които водеха към плажната ивица.Бръкна в джоба на шортите си за да намери телефона си,но уви,беше го забравил."По дяволите!"-възкликна младежът и щом се обърна за да се върне и да се качи на мотора си се блъсна в някого.
-Хайде внимавай де!-каза сърдито сякаш инстинктивно и чак след това забеляза момичето,в което се бе блъснал.Не можеше да отрече,че беше привлекателна,но все пак като беше привлекателна трябваше ли да се блъска в хората?!
Истината бе,че тук единствено Сам беше виновен за сблъсъка,но естествено той никога не би си признал.Гордостта му не би го позволила.

by **Елена Гилбърт** Вто Юни 26, 2012 2:25 pm

"Само още няколко метра, Елена .. само още няколко метра. " - едно гласче повтаряше в ума ми, а краката ми продължаваха да се движат равномерно по алеята към имението, където живеех. Прочутото имение Гилбърт, станало свидетел на хиляди партита, случили се в него. Но винаги имаше едно парти, по-особено, което никога нямаше да забравя. И не защото тогава навършвах седемнадесет години, а защото ме бяха изнасилили. Все още помнех всеки детайл от онази нощ, а спомените понякога се прокрадваха и в съня ми.

***
В стаята, между четирите стени цареше мрака, зловещ и черен, дебнещ за своята жертва. Партито тъкмо беше приключило, а гостите си бяха тръгнали. Бях изморена, исках да си почина, защото на сутринта ме чакаха снимки за поредното модно списание. Пръстите на ръката ми обвиха дръжката на вратата, последва лек натиск и вече имах достъп до стаята си. Дори не цъкнах лампата, просто затворих вратата, а в следващия момент усетих нечии чужди ръце да се обвиват около тялото ми и да ме дърпат силно назад. Който и да беше, постави ръката си на устата ми , за да не мога да викам. Опитвах, но не се получаваше. Бях напълно беззащитна и уязвима. Не можех да се защитя сама, нямах и някой, който да ми помогне. След миг се строполих на земята, а мъжът, все още държейки устата ми запушена, легна върху мен. Тежестта на тялото му бе прекалено голяма, за да помръдна. Очите ми бяха пълни със сълзи, които не закъсняха и обляха цялото ми лице. Беше пълна тъмнина, не можех да видя лицето му. Насилникът разкъса дрехите ми, а аз умирах от ужас. На черния фон проблясваха чистите, невинни сълзи, които се стичаха по бузите ми, оставяйки горещи сълзи. Няколко минути след това той сля тялото си с моето. Усещах как крайниците ми бяха парализирани от ужас, не можех да направя нищо ...
***

- Добро утро, мамо. - извиках, след като прекрачих прага на имението и свалих слушалките от ушите си. Събух маратонките си и изтичах нагоре по стълбите, водещи към стаята ми, за да си взема душ. Не се бавех особено там, просто защото следващата ми спирка бе плажът. След като излязох от банята, увила тялото си в къса, червена кърпа, стигаща едва до половината на бедрата ми, отворих гардероба си и взех светло синия бански (половинки), който се изпречи пред очите ми. Бързо се облякох и нахлузих някакви къси дънкени панталони, след това взех ключовете за колата си, както и плажната чанта и отново излязох. Не измина повече от минута преди да се кача в колата си и двигателя започна да мърка по познатите улици. Когато достигнах плажа, паркирах черната си кола на паркинга и взех бялата чанта, слагайки я през рамо. Слънчевите очила също бяха на лице, закриващи очите ми. След няколко крачки някакво момче се блъсна в мен. Последваха и думите му, с които ме обвиняваше. Повдигнах вежди и свалих очилата си, а очите ми бяха вперени право в наглия му поглед.
- Единствения, който трябва да внимава си ти, мамино синче такова!
Отвърнах му най-безцеремонно, свивайки устни и скръствайки ръце пред гърдите си. Погледа ми излъчваше самонадеяност и неотстъпчивост, дори надменност.

by **Sam Hastings** Вто Юни 26, 2012 2:48 pm

-Ха!-възкликнах иронично и я погледнах злобно.Единствената заблудена тук беше тя..
-Чудя се дали виждаш през тези очила,защото май не?-попитах подигравателно и я погледнах преценяващо.Това,че се бе блъснала в мен,да тя се бе блъснала,не аз в нея,не ми пречеше да я огледам най-безцеремонно.Добра беше.Стегнати бедра и корем...руси коси..мда.Ако не ме дразнеше толкова с присъствието си щях да пробвам да я забия.О,всъщност аз бях сигурен,че щях да го направя.
Истината бе,че днес бях по-раздразнителен и саркастичен дори и от обичайното.А и как нямаше?!Тъпото слънце ме събуди,нямаше време да пия кафе,забравих си тъпия телефон и не можех да открия онзи глупак!Защо ли усещах,че денят щеше да се влоши дори още повече?
-Хайде припкай да се намажеш с масло за да не изгориш!-казах злобно и присвих очи,усмихвайки се мазно.
-Оу...или искаш аз да те намажа?-изсмях се звучно след думите си и направих крачка напред за да мина.Не смятах да се занимавам с нея сега.Та аз дори не я познавах!А и нямах огромното желание да я познавам.Но явно малката бе решила да се заяжда и застана точно на пътя ми.
-Какво сега?Не искаш да ме пуснеш ли?Дааа...знам си,че съм прекалено хубав,не е нужно да ми го казваш за да вдигнеш още повече самочувствието ми.-казах самодоволно и й намигнах.
Странно защо ли намирах нещо интересно в това момиче.Изглеждаше злобна и саркастична...точно като мен.Не би трябвало изобщо да й обръщам внимание!Наистина този ден ставаше от странен по-странен!
Изведнъж в този момент покрай мен мина Лидия,.Аааах Лидия..какви хубави спомени имахме с нея.
-Здравей,красавецо!-каза тя и прехапа долната си устна,а аз само й се усмихнах и й направих знак да си върви.Не ми беше до нея точно сега.Вярно,че дългите й крака бяха изкушаващи,но сега имах по-важна работа,ако естествено русокоската ми "позволеше" да я свърша.

by **Елена Гилбърт** Вто Юни 26, 2012 3:05 pm

Мразех го! Мразех го! Дори не знаех името му, но въпреки това го мразех! Как можеше да е толкова самовлюбен и нарцистичен?! Толкова самовлюбен и егоистичен ..
- Знаеш ли какво?! Върви и си го начукай!
Извиках в лицето му, гледайки го с ненавист и стискайки ръцете си в юмруци. Да, толкова силно, че дори не осъзнавах, че туку що бях счупила очилата си. Парчетата от тях паднаха по земята, издавайки глух пукот.
- Никога не бих позволила мръсните ти ръчички да ме докосват! Още по-малко да обикалят по тялото ми!
Възкликнах и избухнах в ироничен смях. Поклатих глава, продължавайки да се смея, дразнейки го.
Въпреки перфектната му външност - идеално оформено, покрито с мускули тяло и прекрасно личице, изразяващо както похотливост, така и невинност, никога нямаше да погледна на него като обект на своите желания. Не. По-скоро бих умряла!
Приближих се до него, заставайки на сантиметър растояние от лицето му, за да усеща топлия ми дъх, както и аромата на канела, който се носеше по кожата ми и се усмихнах хитро. Повдигнах ръка и я плъзнах по гърдите му, правейки неопределени фигурки.
- Ти си вулгарен и циничен! Едно самовлюбено момче, което се държи като пълен глупак! Бъди мъж и признай, че ти ме връхлетя. Не бъди такъв страхливец!
Прошепнах тихо срещу него, а в следващия момент ръката ми бе във въздуха и се насочваще към лицето му, за да го удари.

by **Sam Hastings** Вто Юни 26, 2012 3:21 pm

-Упс...май Барби се ядоса,а?-изсмях се в лицето й като продължих да я гледам все така похотливо.Беше ми адски забавно.
И точно в този миг се чу едно пукване и парченца пластмаса паднаха на стълбите.Боже...явно наистина се бе ядосала щом от ярост счупи очилата си.
-Хей,миличка...дали не трябва да отидеш на психиатър,а?Множко са ти нервите..-поклатих глава и първоначално направих загрижена и мила физиономия,но след това тя се превърна в иронична,подигравателна.
-Защо ти не ми го начукаш,а?Хаха..-смехът ми ставаше все по-силен и хората започваха да ни гледат странно.Може би едни си мислеха,че сме двойка и се караме,други че се мразим..а истина бе,че дори не се познавахме.
Видях как тънката й ръчичка замахва към лицето ми и точно тогава хванах здраво китката й с едното си ръка и я извих леко,като придърпах тялото й към моето и заговорих съвсем ясно срещу устните й,можеше да усети горещият ми дъх.Телата ни бяха допрени едно до друго,можех да усетя колко учестено диша.
-Мисля,че се нуждаеш от помощ..и знаеш ли каква е тя..-не продължих думите си,а просто я хванах на ръце и тъй като тя започна да се съпротивлява,я преметнах през рамото си като я държах здраво за дупето и след секунди я цопнах във водата.Оо..какво ли не бих дал да видя това изражение отново!Просто беше велико..сега очаквах да се разкрещи,разпищи,да ми удари шамар,може би два,но си заслужаваше.
-Между другото,Барби,ще ми кажеш ли името си или би умряла,но не би ми го казала?Хайде де...аз не съм толкова лош..виж какво съм ангелче.-направих най-милото възможно изражение и се приближих до нея като й помогнах да се изправи и отново притиснах тялото й към моето,хващайки дланите й за да не може да има особена свобода на действията.

by **Елена Гилбърт** Сря Юни 27, 2012 7:55 am

Как смееше изобщо? Досега никой не си позволяваше да бъде така груб и самовлюбен към мен. Той правеше всичко онова, което другите не смееха да сторят. И точно това ме плашеше. Може би защото се страхувах от промените. От 16 годишна ежедневието ми бе строго определено, поради факта, че случайно попаднах на някакъв моден дизайнер и той ми предложи работа като модел. Животът ми от тогава беше по график, всяка стъпка, която правех бе вписана в него. Страхувах се от промени най-вече след изнасилването. Бях свикнала да се чувствам по определен начин, доста далечен от щастието, макар да не го показвах пред околните. Все пак това беше моята тайна, нали? Никой не знаеше, нямаше и да разбере! Страхувах се и от щастието. Имах чувството, че ако отново си позволя да бъда щастлива поне за миг, всичко за пореден път ще пропадне и светът ще се сгромоляса върху мен.
- Ти си пълен кретен.
Казах, гледайки право в малките му сини очи, които излъчваха студенина, караща тялото ми да трепва, но същевременно и искреност, дълбоко скрита.
- Пусни ме! Просто ме остави на мира!
Свих устни и рязко дръпнах ръцете си, при което успях да се откъсна от хватката му. Излязох от водата, клатейки невярващо глава и взех чантата си, която бе на първото стъпало.
- Не искам да те виждам никога повече! И да .. предпочитам да умра вместо да ти кажа името си!
Отвърнах, присвивайки очи и гледайки го злобно. Цялата бях мокра и по тялото ми се стичаха струйки вода.

by **Sam Hastings** Сря Юни 27, 2012 2:26 pm

Не знам защо ми беше толкова забавно да я дразня,но пък и да съм близо до нея.Не е като да не мога да имам всяко момиче,което пожелая.Но нея..сякаш наистина ме забавляваше и не исках да я 'забия' както винаги правех.
-Добре де,аз си знам че съм кретен.
Казах като се засмях и в този момент момичето се дръпна и бързо излезе от водата.Направих нацупена физиономия и бавно,без да бързам излязох от водата.
-Хайде, ела де..не се цупи..
Извиках след нея.Не беше нужно да ходи толкова бързо..и без това ми се спеше и не исках да си давам зор.Парливия пясък накара ходилата ми да се зачервят първоначално,наистина си беше горещ.
Ето че се озовах точно зад блондинката и я хванах за ръката,обръщайки я към мен.Този път изражението ми не беше така арогантно,беше спокойно и на лицето ми имаше малка усмивка.
-Добре,добре...извинявай.
Казах набързо.Дори не можех да повярвам,че тези думи излязоха точно от моята уста..Най-вероятно случаите,в които се бях извинявал през целия ми живот се брояха на пръстите на ръцете ми..
Не...не че ми пукаше за нея,аз дори не я познавах,но пък ми беше..интересна.Не беше като другите момичета..сякаш не беше толкова лесна,което определено прикова интереса ми.

by Sponsored content

Стълбите до плажа

Стълбите до плажа

Re: Стълбите до плажа

Re: Стълбите до плажа

Re: Стълбите до плажа

Re: Стълбите до плажа

Re: Стълбите до плажа

Re: Стълбите до плажа

Re: Стълбите до плажа

Re: Стълбите до плажа